Рисуването става новата стара традиция на Карлово. Да бъдеш художник

 

Рисуването става новата остаряла традиция на Карлово. Да бъдеш художник за три часа и да видиш картината, която искаш да сътвориш от времето още когато си бил дете, към този момент не е единствено фантазия.

Всяка събота и неделя една дузина хора застават пред платното, хващат четката и се потапят в света на линиите и багрите. Тяхно е едно от най-романтичните места в Старо Карлово - Бухаловият хан, с огромния салон и чардаците, от които се открива невероятна панорама към Балкана. До тях и до картината, която основават, е известният художник Димитър Бакърджиев. Той ги води малко по малко, до момента в който на платното на всеки багрите се трансфорат в картина. Освен че е надарен художник и ваятел, създател на няколко сбирки от восъчни фигури, Бакърджиев има педагогичен опит и внимателно другарство, което дава опция да покажеш най-хубавото от себе си.



Рисуването на чаша вино е самодейност на комплекс " Старинно Карлово "

и събира фенове на друга възраст, с разнородни ползи, специалности и благоприятни условия. Но то като че ли постоянно е било част от живота на града ​- тук постоянно се е рисувало доста, напомня Димитър Бакърджиев.  В града през последните години работят детски школи, в които преподават мои сътрудници. А класиците на пейзажа след Освобождението са оставили скъпи мостри от Старо Карлово - Петър Кантимиров, Съби Иванов, Никола Танев, Петко Абаджиев. Те са рисували навън, на пленер. Заставали на улицата, край някое кафене или остаряла чешма, и рисували. А ние неслучайно рисуваме в Бухаловия хан -сграда, завещана на града от благодетелката Пека Попова. Нейната воля е най-голямата стая да бъде рисувателен салон, изяснява той. 



Според Димитър Бакърджиев в никакъв случай не е късно човек да стане художник, и то огромен художник. И не е належащо безусловно да завърши  академия или рисувални учебни заведения, с цел да може да си рисува независимо или измежду другари.

Това е влизане в един различен свят,

светът на хубостта, на изяществото, на благородството, на позитивното, на релаксиращото. Това обогатява индивида и неговите показа, разкрива му нови духовни хоризонти, счита художникът.



Една от почитателките на рисуването в Бухаловия хан е председателката на Общинския съвет в Сопот Нели Пенева, икономист по специалност, някогашен шеф на отдел „ Бюджет и финанси “ в Общината. Запалила се по рисуването около щерка си Теодора ​- момичето към този момент е 26-годишна дама, само че от дребна рисува. Посещава доста места, където провеждат сходни събития, само че съгласно нея атмосферата на Бухаловия хан е неповторима, твърди майка  <210>. Дъщеря ми ме заведе на изобразяване в Бухаловия хан, споделя Нели Пенева. Там преживяхме три незабравими часа. Големият салон, в който са ситуирани платната, интериорът, гледката към Балкана, чашата розов сироп и кафето на пясък, съпроводено с лъжичка сладко от рози, към това някои прибавят и чаша вино, основават неповторима атмосфера. Ние рисувахме морски фар, а художникът Димитър Бакърджиев ни водеше малко по малко в основаването на картината, в техниките, работата с боите. Той е необикновен преподавател. Моята картина към този момент е у дома на стената, показа известната финансистка. 

Учителка по съветски и британски даже направи галерия

от свои картини, рисувани на чаша вино в Старинно Карлово. Тя е жена на зрелост, доста постоянно идва на тези събития  и рисува доста съвестно  и настойчиво,  споделя се Мария Манова, споделя Димитър Бакърджиев. Мария се е занимавала с доста неща, само че е решила да обогати живота си с изобразяване. Тя направи една поредност от картини, ние подбрахме няколко от тях,  дообработихме ги и направихме в Бухаловия хан една нейна галерия. Да рисуват в Старинно Карлово, идват хора от Пловдив и от София. Някои пристигат семейно, има и такива, които рисуват дружно с децата си, споделя Бакърджиев.

Когато рисуват, хората са един до различен, това е спомагателна страст. Те си заимстват техники, сравнят рисунките си, своя взор върху тематиката, споделя Димитър Бакърджиев. Аз им предлагам да станат и да погледнат творбата си отдалече, да сравнят с другите, да видят къде имат недостатъци, неточности и да се поправят, с цел да продължат до щастливия край. Една картина се приключва за към два часа и половина. Тези картини не са по този начин комплицирани, с цел да се рисуват с дни, месеци или години. Целта е

хората да навлязат в духа на изкуството

и с леки старания с четка  и бои  да реализиран една своя фантазия.



Това с погледа към рисуването на индивида до теб ме подсеща за една занимателна история, която преди години ми описа огромният художник Петко Абаджиев. Бяхме в един комфортен карловски ресторант  и той ми разказваше за ранните си години, за срещите си с Никола Танев. Както е известно, в продължение на повече от десетина години Никола Танев идвал да рисува слънчевите дворове на Карлово, които създали и него, и града известни в Европа. Танев опъвал едно платно с размери метър на 70 см, разделял го на шест елементи и излизал на улицата със статива и палитра. Голям занаятчия и виртуоз, до края на деня той имал шест превъзходни пейзажа. Младият карловец Петко Абаджиев и Танев станали другари и майсторът канел ученика дружно да рисуват на улицата. Заставали един до различен, само че от време на време учителят ненадейно подскачал: „ Младежо, незабавно мини напред, няма да гледаш аз какво върша “. Но аз поканвам участниците в събитието да огледат взаимно рисунките си, да съпоставят, споделя Бакърджиев.